Добре балансираното добавяне на пробиотици в храносмилателния тракт поддържа доброто здраве не само на тази система, а на целия организъм.
Ползите от тези бактерии включват:
Смилане на някои хранителни макромолекули и подобрено усвояване на хранителните вещества
Превръщане на някои макромолекули в мастни киселини с къса верига, които може да се ползват от ентероцитите и за други обменни процеси в организма
Контрол на киселинността в дебелото черво, за да се предотврати развитие на патогенни бактерии
Преработка на амоняка, който се отделя в храносмилателната система и понижаване на неговите нива, които се усвояват в кръвоносната система като по този начин се контролира появата на чернодробна енцефалопатия
Превръщане на чревния азот в микробен протеин, който след това може да снабди нуждите от аминокиселини на организма
Синтез на различни други полезни за храносмилателната система ензими
Синтез на различни витамини
Синтез на бактериоцини (ендогенни бактериални антибиотици), които да контролират размножаването на други бактерии
Контрол върху синтеза на различни мутагени и онкогенни метаболити
Може да помогнат при разстройства, които са причинени от различни бактерии или вируси
Може да помогнат при гастроентерити и други стомашно-чревни възпаления и проблеми
Правят изпражненията по-меки и лесни за изхвърляне
Съставки в пробиотика:
Полезността на "добрите" бактерии, които нормално се откриват в храносмилателната система при човека (като напр. L. plantarum, L. acidophilus, L. casei, L. salivarius, L. sporogenes и B. longum), е от изключителна важност. Например бактериите L. plantarum всъщност се използва да подобри опазването на храните от вредни бактерии. Тази употреба произлиза от отделените от пробиотиците бактериоцини (белтъци, които са смъртоносни за някои други видове бактерии) L. plantarum имат и друга употреба - пречат на бактериите да се движат от червата в други органи (напр. към черния дроб или лимфните възли).
Приемането на бактерии L. acidophilus през устата може да подобри механизмите за борба с инфекции. Изследванията показват, че производството на интерлевкин-алфа и фактор за умъртвяване на тумори-алфа е един от механизмите, които показват полезните ефекти от приемането на L. acidophilus. Тези вещества имат силен ефект да умъртвяват туморни клетки, както и да спират техния растеж и развитие.
Механизмите на имунен отговор, в които участват B. longum, са изучавани при много животни. Открито е, че бактериите B. longum стимулират имунната система като подобряват дейността на клетките-убийци в далак от плъхове и като стимулират производството на имуноглобулин IgA в червата.
Имуностимулиращият ефект от бактериите L. casei е наблюдаван при хора. Тези полезни бактерии изграждат имунна бариера в червата чрез секрецията на имуноглобулин IgA.
L. sporogenes са много устойчиви. Те могат да поддържат различни части от стомашно-чревния тракт, а също и да помогнат да се контролира наличието на болестотворни микроорганизми. Тези бактерии се активират от стомашната киселина и след това слизат надолу към дебелото черво, произвеждайки млечна киселина и различни бактериоцини.
L. salivarius са много устойчиви бактерии, които се размножават много бързо. Тяхното действие намалява производството на токсични амини. Тези микроорганизми произвеждат силно активните протеолитични ензими, които подобряват хидролизата на белтъчните вещества в дебелото черво.
Пробиотикът TPPTM съдържа също лактоферин, който в момента е обект на множество изследвания. Той се доказа като ефективен антибактериален агент. Открива се в сълзите, където подпомага защитата на външното око. Добавянето на лактоферин към хранителния режим препятства преминаването на болестотворни бактерии от храносмилателната система в други оргази и система на организма. Това може би се дължи на потискането на бактериалния растеж.
Ерусалимският артишок е богат на инулин, който е полимер на фруктозата (наричан още фруктоолигозахарид (FOS). Доказано е вече как FOS може да служи за източник на ефективни хранителни вещества за чревните пробиотици в червата. Тази активност понякога се нарича "пребиотична", тъй като нормалните храносмилателни ензими не могат да разградят FOS и затова той преминава в незасегнатия си вид в дебелото черво, където е познат като "полезна" бактерия 10.