14.08.2008 г. автор: Стоян Георгиев
Тъй като понятието юношество е твърде общо, коректно е да се извърши разделение на следните възрастови периоди:
от 12 до 14 години (ранен етап на юношеството);
от 15 до 17 години (междинен етап на юношество);
от 18 до 21 години (късен етап на юношество).
Бихме искали да уточним, че разделението на тези фази е твърде условно, тъй като много често се случва те да се преливат. Така например, характерно е за 13-14 годишните деца, че могат да бъдат много по-зрели интелектуално или емоционално от вече завършващи училище юноши. Възможно е също и обратното, като едни от най-силните фактори в това отношение са индивидалният растеж и натискът на връстниците.
Ранен етап на юношеството
Един от периодите, изпълнени с най-много трудности в живота, е между дванайсет и четиринайсет-годишна възраст. Едно 12-годишно дете може да навлезе в периода на пубертета напълно щастливо, но същото това момче или момиче, когато навърши 13 години, извъднъж се събужда в напълно нов и различен свят, който като че ли не е виждало досега. То започва да изпитва страхове, безпокойства и е атакувано на ежедневна основа от комплекси за малоценност. Кои са характерните особености на ранния етап на юношеството?
1. Приливите и отливите на пубертета са неизмеримо резки. Това поражда вътрешни притеснения за резките физически и емоционални промени. Като се добавят и сравненията с връстниците от училище, които изглеждат вероятно по-високи или “по-умни”, появата на чувство за отхвърляне, несигурност и нежеланост е неминуема.
2. Настроението и емоциите на тийнейджърите се менят непрекъснато. Поведението на тийнейджърите наподобява до голяма степен поведението на две-годишно дете – те могат да получат почти емоционална криза, ако обстоятелствата около тях не се развиват по план. Емоционалните реакции на тийнейджърите са характерни дори и за стабилни семейства, в които досега е нямало проблеми с подобни прояви. Тези реакции могат да предизвикат и физически реакции, като болки в стомаха и главоболие, а също и умора.
3. Тийнейджърите развиват почти непреодолима зависимост от мнението на своите връстници. Те започват да се притесняват за начина, по който изглеждат; не искат да звучат “тъпо” и желаят да приличат на своите връстници. Имат проблем с прекалено чувствителна съвест и ниско самочувствие и са нетолерантно настроени срещу всеки, който мисли различно от “тълпата”. Подиграват се (понякога много жестоко) с онези, които не са като тях, особено когато се намират в група.
4. Училището не е просто място за обучение за почти всички юноши. В техните очи то се превръща в нещо като гладиаторска арена, на която се водят ежедневни битки за вътрешно оцеляване – всеки път, когато битката на арената завърши, те се прибират с въздишка у дома, само за да си починат за следващия рунд. Ако родителят не окаже подкрепа в този труден за детето момент, това може да доведе до бунтовно поведение в къщи, а също и до физически и емоционални проблеми.
5. Почти сигурно е, че през този период родителят ще бъде подложен на критика . Много тийнейджъри започват да смятат родителите си за остарели консервативни наивници и да избягват съзнателно компанията им. Родителят може да бъде подложен на критика за музиката, вкусовете или начина си на обличане. Тийнейджърът ще бъде заинтересован за репутацията си пред своите приятели. Той ще изостави играчките си и може дори да поиска от теб да не го наричаш вече с умалително име. Старай се да удържиш на изкушението на добрите стари спомени да те държат – прояви разбиране и уважение към твоя юноша, когато избере да бъде третиран като възрастен, а не като дете.
6. В периода на ранно юношество се развиват силни приятелства от същия пол, развиват се взаимоотношения с други възрастни (като учители, треньори и др.), но също и интересът към другия пол става все по-интензивен. През този период не е добре да се поощряват романтичните срещи и влюбванията. Ако тийнейджърът стане приятел с някой възрастен, като учител, например, направи всичко възможно, за да го опознаеш и не стой встрани, понеже влиянието му може да бъде както позитивно, така и опасно!
Тъй като понятието юношество е твърде общо, коректно е да се извърши разделение на следните възрастови периоди:
от 12 до 14 години (ранен етап на юношеството);
от 15 до 17 години (междинен етап на юношество);
от 18 до 21 години (късен етап на юношество).
Бихме искали да уточним, че разделението на тези фази е твърде условно, тъй като много често се случва те да се преливат. Така например, характерно е за 13-14 годишните деца, че могат да бъдат много по-зрели интелектуално или емоционално от вече завършващи училище юноши. Възможно е също и обратното, като едни от най-силните фактори в това отношение са индивидалният растеж и натискът на връстниците.
Ранен етап на юношеството
Един от периодите, изпълнени с най-много трудности в живота, е между дванайсет и четиринайсет-годишна възраст. Едно 12-годишно дете може да навлезе в периода на пубертета напълно щастливо, но същото това момче или момиче, когато навърши 13 години, извъднъж се събужда в напълно нов и различен свят, който като че ли не е виждало досега. То започва да изпитва страхове, безпокойства и е атакувано на ежедневна основа от комплекси за малоценност. Кои са характерните особености на ранния етап на юношеството?
1. Приливите и отливите на пубертета са неизмеримо резки. Това поражда вътрешни притеснения за резките физически и емоционални промени. Като се добавят и сравненията с връстниците от училище, които изглеждат вероятно по-високи или “по-умни”, появата на чувство за отхвърляне, несигурност и нежеланост е неминуема.
2. Настроението и емоциите на тийнейджърите се менят непрекъснато. Поведението на тийнейджърите наподобява до голяма степен поведението на две-годишно дете – те могат да получат почти емоционална криза, ако обстоятелствата около тях не се развиват по план. Емоционалните реакции на тийнейджърите са характерни дори и за стабилни семейства, в които досега е нямало проблеми с подобни прояви. Тези реакции могат да предизвикат и физически реакции, като болки в стомаха и главоболие, а също и умора.
3. Тийнейджърите развиват почти непреодолима зависимост от мнението на своите връстници. Те започват да се притесняват за начина, по който изглеждат; не искат да звучат “тъпо” и желаят да приличат на своите връстници. Имат проблем с прекалено чувствителна съвест и ниско самочувствие и са нетолерантно настроени срещу всеки, който мисли различно от “тълпата”. Подиграват се (понякога много жестоко) с онези, които не са като тях, особено когато се намират в група.
4. Училището не е просто място за обучение за почти всички юноши. В техните очи то се превръща в нещо като гладиаторска арена, на която се водят ежедневни битки за вътрешно оцеляване – всеки път, когато битката на арената завърши, те се прибират с въздишка у дома, само за да си починат за следващия рунд. Ако родителят не окаже подкрепа в този труден за детето момент, това може да доведе до бунтовно поведение в къщи, а също и до физически и емоционални проблеми.
5. Почти сигурно е, че през този период родителят ще бъде подложен на критика . Много тийнейджъри започват да смятат родителите си за остарели консервативни наивници и да избягват съзнателно компанията им. Родителят може да бъде подложен на критика за музиката, вкусовете или начина си на обличане. Тийнейджърът ще бъде заинтересован за репутацията си пред своите приятели. Той ще изостави играчките си и може дори да поиска от теб да не го наричаш вече с умалително име. Старай се да удържиш на изкушението на добрите стари спомени да те държат – прояви разбиране и уважение към твоя юноша, когато избере да бъде третиран като възрастен, а не като дете.
6. В периода на ранно юношество се развиват силни приятелства от същия пол, развиват се взаимоотношения с други възрастни (като учители, треньори и др.), но също и интересът към другия пол става все по-интензивен. През този период не е добре да се поощряват романтичните срещи и влюбванията. Ако тийнейджърът стане приятел с някой възрастен, като учител, например, направи всичко възможно, за да го опознаеш и не стой встрани, понеже влиянието му може да бъде както позитивно, така и опасно!
Междинен етап на юношеството
Между петнайсетата и седемнайсетата година много родители си отдъхват от предизвикателствата, изпълващи ранното юношество. Преходът към пубертета е завършил почти напълно и за всички в семейството. Ето основните характеристики на този период: 1. Юношите вече се интересуват по-малко (макар и не с безразличие) от физическите си характеристики и уменията си.
2. Характерните за ранното юношество приятелства постепенно започват да се изместват в началото от приятелства с противоположния пол. Започват и да отслабват “стадните инстинкти”, макар че зависимостта от мнението на връстниците е все още много голяма. Те стават все по-толерантни към различията в групата. Всъщност, почти сигурно е, че твоят тийнейджър ще си намери група със сходни интереси, с която ще се идентифицира.
3. Идеализмът и вярата в доброто са чести спътници на тийнейджърите – ако се възползваш от тях, можеш да им повлияеш много позитивно.
4. Конфликтите са често срещани и на тази възраст, тийнейджърите започват да се налагат с още по-голяма решителност. Ако в твоя собствен дом бушува война между поколенията или ако твоят собствен син или дъщеря започне да взима погрешни решения, помни следните принципи:
Защитавай истината! По никакъв начин не толерирай анти-социалните прояви – разрушаване на нечия собственост (включително и твоята), насилие над някого или злоупотреба с наркотици. Ако знаеш, че детето ти извършва антисоциална активност, свържи се с хора, които го познават по-отблизо и ги разпитвай за поведението му – учители, родители и т. н. Ако тийнейджърът е извършил престъпление, свържи се с полицията и не го укривай, независимо от болезнеността на подобно решение. Целта на такова действие е да го оставиш да понесе последствията от безумното си поведение и да се осъзнае.
Преодолей чувството на вина! Ако се усещаш така, сякаш си “изтървал” своето собствено дете, не позволявай чувството на вина да те завладее, колкото и основателно и реално да ти струва то. Дори и най-добре отглежданите деца могат да изкарат родителите си извън контрол, понеже всеки съзряващ мъж и всяка съзряваща жена ще направят напълно индивидуални и независещи от теб избори.
Не подценявай сериозността на ситуацията! Ако си станал свидетел на емоционални сцени в къщи, не си мисли, че това ще отшуми от само себе си. Ако е необходимо, осигури професионално съветване или психологична помощ на твоя тийнейджър.
Късен етап на юношеството
С преминаването на осемнайсетата година и навлизането в периода на двайсетте години, основната функция на родителя ще претърпи сериозни промени и той ще трябва да смени функциите си на някой, който е наблизо, дава съвети (но без да ги налага) и дори се отдръпва назад, като остава младия човек да понесе последиците от собствените си решения.
Характеристиките на младите хора след 18 години са следните:
1. Младият човек ще става все по-стабилен емоционално, по-често ще съумява да прави правилни избори, а също и ще те търси за съвет. Пред теб ще се изправи предизвикателството да се оттеглиш от трона на родителството и да стимулираш самостоятелните решения и поемането на лична отговорност.
2. Младият човек все още ще се нуждае да чува, че е приет и обичан безусловно, но заедно с това, ти трябва целенасочено да му даваш и друг тон – че твоята роля на родител вече е дошла към края си. Вероятно последните ти задължения като родител ще бъдат: да помогнеш на детето си да направи правилния избор за брачен партньор, да се развива професионално (но без да допускаш ти да направиш избора за кариера, вместо него), да харчи мъдро парите си, като си създаде навици за изработване на бюджет, а също и да изкара шофьорска книжка.
В най-добрия случай, твоето собствено дете трябва да се насочи към напускане на семейното гнездо и да започне да живее независимо. Естествено, повечето млади хора не са особено ентусиазирани да си вземат “чао” с мама и татко. Съществува и другата крайност – на мама и татко също не им се разделя с любимото съкровище (което неправилно се е превърнало в единственото нещо, за което са живяли досега).
За да бъде всичко ясно – ние не насърчаваме родителите и техните деца (ако са над 21 години) да живеят заедно. Ако все пак нямате друг избор (но ние сме сигурни, че такава възможност все пак съществува), ще трябва да предефинирате наново своите взаимоотношения:
1. Установете нужната дистанция! Не взимайте решения вместо сина или дъщеря си и не ги карайте да правят неща. Не забравяйте, че те са вече възрастни, а не деца.
2. И двете страни трябва да бъдат съгласни за съжителството – убедете младия човек, че ключът за вашата врата е привилегия за него, а не нещо, което се очаква от вас. Бъдете напълно свободни да му посочите вратата!
3. Убедете се, че младият човек е финансово независим. Той ще трябва да плаща всичките си сметки, храната и покупките, които извършва.
източник: semeistvo.bg
Между петнайсетата и седемнайсетата година много родители си отдъхват от предизвикателствата, изпълващи ранното юношество. Преходът към пубертета е завършил почти напълно и за всички в семейството. Ето основните характеристики на този период: 1. Юношите вече се интересуват по-малко (макар и не с безразличие) от физическите си характеристики и уменията си.
2. Характерните за ранното юношество приятелства постепенно започват да се изместват в началото от приятелства с противоположния пол. Започват и да отслабват “стадните инстинкти”, макар че зависимостта от мнението на връстниците е все още много голяма. Те стават все по-толерантни към различията в групата. Всъщност, почти сигурно е, че твоят тийнейджър ще си намери група със сходни интереси, с която ще се идентифицира.
3. Идеализмът и вярата в доброто са чести спътници на тийнейджърите – ако се възползваш от тях, можеш да им повлияеш много позитивно.
4. Конфликтите са често срещани и на тази възраст, тийнейджърите започват да се налагат с още по-голяма решителност. Ако в твоя собствен дом бушува война между поколенията или ако твоят собствен син или дъщеря започне да взима погрешни решения, помни следните принципи:
Защитавай истината! По никакъв начин не толерирай анти-социалните прояви – разрушаване на нечия собственост (включително и твоята), насилие над някого или злоупотреба с наркотици. Ако знаеш, че детето ти извършва антисоциална активност, свържи се с хора, които го познават по-отблизо и ги разпитвай за поведението му – учители, родители и т. н. Ако тийнейджърът е извършил престъпление, свържи се с полицията и не го укривай, независимо от болезнеността на подобно решение. Целта на такова действие е да го оставиш да понесе последствията от безумното си поведение и да се осъзнае.
Преодолей чувството на вина! Ако се усещаш така, сякаш си “изтървал” своето собствено дете, не позволявай чувството на вина да те завладее, колкото и основателно и реално да ти струва то. Дори и най-добре отглежданите деца могат да изкарат родителите си извън контрол, понеже всеки съзряващ мъж и всяка съзряваща жена ще направят напълно индивидуални и независещи от теб избори.
Не подценявай сериозността на ситуацията! Ако си станал свидетел на емоционални сцени в къщи, не си мисли, че това ще отшуми от само себе си. Ако е необходимо, осигури професионално съветване или психологична помощ на твоя тийнейджър.
Късен етап на юношеството
С преминаването на осемнайсетата година и навлизането в периода на двайсетте години, основната функция на родителя ще претърпи сериозни промени и той ще трябва да смени функциите си на някой, който е наблизо, дава съвети (но без да ги налага) и дори се отдръпва назад, като остава младия човек да понесе последиците от собствените си решения.
Характеристиките на младите хора след 18 години са следните:
1. Младият човек ще става все по-стабилен емоционално, по-често ще съумява да прави правилни избори, а също и ще те търси за съвет. Пред теб ще се изправи предизвикателството да се оттеглиш от трона на родителството и да стимулираш самостоятелните решения и поемането на лична отговорност.
2. Младият човек все още ще се нуждае да чува, че е приет и обичан безусловно, но заедно с това, ти трябва целенасочено да му даваш и друг тон – че твоята роля на родител вече е дошла към края си. Вероятно последните ти задължения като родител ще бъдат: да помогнеш на детето си да направи правилния избор за брачен партньор, да се развива професионално (но без да допускаш ти да направиш избора за кариера, вместо него), да харчи мъдро парите си, като си създаде навици за изработване на бюджет, а също и да изкара шофьорска книжка.
В най-добрия случай, твоето собствено дете трябва да се насочи към напускане на семейното гнездо и да започне да живее независимо. Естествено, повечето млади хора не са особено ентусиазирани да си вземат “чао” с мама и татко. Съществува и другата крайност – на мама и татко също не им се разделя с любимото съкровище (което неправилно се е превърнало в единственото нещо, за което са живяли досега).
За да бъде всичко ясно – ние не насърчаваме родителите и техните деца (ако са над 21 години) да живеят заедно. Ако все пак нямате друг избор (но ние сме сигурни, че такава възможност все пак съществува), ще трябва да предефинирате наново своите взаимоотношения:
1. Установете нужната дистанция! Не взимайте решения вместо сина или дъщеря си и не ги карайте да правят неща. Не забравяйте, че те са вече възрастни, а не деца.
2. И двете страни трябва да бъдат съгласни за съжителството – убедете младия човек, че ключът за вашата врата е привилегия за него, а не нещо, което се очаква от вас. Бъдете напълно свободни да му посочите вратата!
3. Убедете се, че младият човек е финансово независим. Той ще трябва да плаща всичките си сметки, храната и покупките, които извършва.
източник: semeistvo.bg
RSS Feed
