Защо прибягваме до оправдания? 1

Тези, които вечно не успяват, имат една обща черта,те са наясно с всички причини на неуспеха. 
Повечето от оправданията им са измислени, малка част основателни. 
Но с оправдания пари не се печелят.

Сигурна съм, че по долу изброените са ви познати:

АКО нямах жена и деца...
АКО имах достатъчно Връзки...
АКО имах пари...
АКО имах добро образование...
АКО можех да си намеря работа...
АКО бях по-здрав/a...
АКО имах Време...
АКО Времената бяха по-добри...
АКО. другите ме разбираха...
АКО условията не бяха такива...
АКО можех да изживея живота си отново...
АКО не се страхувах какво ще кажат другите...
АКО ми бяха дали шанс...
АКО сега имах шанс...
АКО някои не ми желаеха злото...
АКО познавах „подходящи хора"...
АКО притежавах способностите на някои хора...
АКО не бях пропуснал някои Възможности...
АКО живеех в голям град...
АКО можех само да започна...
АКО можех да се отърва от дълговете си...
АКО O не бях се провалил...
АКО не бяха всички така настроени срещу мен...
АКО...

Търсенето на оправдания за неуспеха е навик. Навиците се променят трудно, особено когато извиняват поведението ни.

Губи се толкова много време в оправдания. 

''Но, ако само имах смелостта да се видя такъв, какъвто  съм в действителност, бих открил какво не е наред у мен и бих го поправил. Тогава бих имал шанс да се поуча от грешките си и от чуждия опит.''

 Ако се използва това време, за да се преодолеят слабостите, няма да са нужни никакви оправдания.


Г.Я.