Всеки добър лидер ежедневно се изправя пред множество предизвикателства. Не му липсват възможности за развитие - без значение дали ще са в областта на комуникационните стратегии, на възможността да помага на другите да преуспяват, или в необходимостта да се поддържа отличното качество.
През годините съм работил с много лидери, преминали през такива предизвикателства. Изненадващото е, че единственото умение, с усвояването на което повечето от тях се затрудняват, е относително обикновено (но и много важно). Става въпрос за способността да работиш с екипа си като равен. Да бъдеш на първа линия, рамо до рамо със служителите си, а не само ръководител.
Много лидери притежават само два режима на работа - "начело" и "никакъв ме няма". С други думи, щом влязат в екипа, той автоматично трябва да им се подчини, а те да започнат да ръководят.
Истински добрите лидери имат и трети режим: умението да бъдат с екипа си, без да изпитват нуждата да поемат лидерството, и да използват знанията и уменията си по същия начин, както останалите.
Ако не притежавате това умение, ето как може да го развиете:
1. Започнете на дребно. Изберете си проста, лесна за контролиране задача. Не се втурвайте веднага към големите простори. Така само ще се напрегнете и отново ще грабнете юздите и камшика, когато усетите, че тегленето на каруцата не ви е по силите.
2. Започнете с нещо, което не ви е страст. Открийте задача, която не ви пали. Например да въведете нов служител в схемата на работа, вместо да се хващате да променяте дизайна на целия фирмен брандинг. Процедирайте спокойно и без излишно натоварване.
3. Номинирайте лидер (и го уведомете). Поставете някой друг начело на определен етап от работата по проекта. Кажете му предварително - както и на останалите участници - но не лобирайте за него или за нея. Нито пък им казвайте как да ръководят събранието или работната сесия. Целта е да предадете кормилото на някой друг, а не да го правите своя марионетка.
4. Бъдете на мястото си. След това присъствайте на цялата среща, сесия или организационен етап. Преборете се с изкушението да се пишете неприсъстващи, когато нещата станат скучни или ежедневни. Така не ставате работник, а просто капризничите, защото можете да си го позволите. Щом всички останали могат и трябва да минат през досадните подробности, значи трябва и вие да го направите.
5. Участвайте. Мълчаливото присъствие не е градивно и помага дори по-малко на останалите от варианта просто да председателствате събранието. Участвайте - давайте своя принос към общата работа или дискусия, когато имате да споделите нещо ценно, и си мълчете, когато нямате. Така правят всички и, с малко практика, ще се научите и вие.
6. Чувствайте се комфортно в мълчанието. Все пак има и моменти, когато ще е по-добре да замълчите и да не правите нищо - и това са миговете, когато всички очакват от вас да се намесите и да поемете контрол над нещата. Отначало всички ще гледат към вас, когато някой зададе въпрос или трябва да се вземе решение. Не казвайте нищо - дори не обяснявайте какво правите. Просто си трайте, и опитайте да се почувствате удобно в това си ново положение. Оставете човека, когото сте поставили начело за момента, да дирижира групата. Ако го направите вие, отново се отдалечавате от нивото на екипа си.
7. Поемете няколко чувала и вие. Когато дойде ред на разпределянето на задачите, поемете няколко на своите плещи. И не си избирайте само "аристократичните" дела. Престрашете се да се обвържете с нещо низко, даже от компетентността на чистача, ако е нужно. В един или друг момент такива неща се налагат на всички останали, значи ще трябва да се случат и на вас.
8. Удръжте на изкушението да зачиствате след другите. Когато събранието или работната сесия завършат, оставете нещата както са си. Въздържайте се от изкушението да пращате имейли, да звъните или направо да отивате при другите, за да нанасяте последни щрихи по свършеното до момента, докато то не заприлича на плана в главата ви. Ако го направите дори веднъж, вече никой няма да повярва, че наистина сте способни да работите рамо до рамо с останалите от екипа. Всички просто ще заключат (и с право), че само се преструвате на "народен човек".
9. Изплакнете и... повторете. Както се казва в рекламите, направете първия опит и после го повторете, но вече с нещо по-голямо и по-стратегическо. Отбелязвайте си какво сработва и какво - не. Открийте собствения си стил, собствения си начин да бъдете едно с всичките си колеги, а не просто отсъстващия ръководител или неизменния лидер.
Лес Макеън, автор на бестселъра "Предсказуемият успех: Как да изведем организацията си на пътя към успеха и да я задържим там" и професионален съветник по забързан организационен растеж.
През годините съм работил с много лидери, преминали през такива предизвикателства. Изненадващото е, че единственото умение, с усвояването на което повечето от тях се затрудняват, е относително обикновено (но и много важно). Става въпрос за способността да работиш с екипа си като равен. Да бъдеш на първа линия, рамо до рамо със служителите си, а не само ръководител.
Много лидери притежават само два режима на работа - "начело" и "никакъв ме няма". С други думи, щом влязат в екипа, той автоматично трябва да им се подчини, а те да започнат да ръководят.
Истински добрите лидери имат и трети режим: умението да бъдат с екипа си, без да изпитват нуждата да поемат лидерството, и да използват знанията и уменията си по същия начин, както останалите.
Ако не притежавате това умение, ето как може да го развиете:
1. Започнете на дребно. Изберете си проста, лесна за контролиране задача. Не се втурвайте веднага към големите простори. Така само ще се напрегнете и отново ще грабнете юздите и камшика, когато усетите, че тегленето на каруцата не ви е по силите.
2. Започнете с нещо, което не ви е страст. Открийте задача, която не ви пали. Например да въведете нов служител в схемата на работа, вместо да се хващате да променяте дизайна на целия фирмен брандинг. Процедирайте спокойно и без излишно натоварване.
3. Номинирайте лидер (и го уведомете). Поставете някой друг начело на определен етап от работата по проекта. Кажете му предварително - както и на останалите участници - но не лобирайте за него или за нея. Нито пък им казвайте как да ръководят събранието или работната сесия. Целта е да предадете кормилото на някой друг, а не да го правите своя марионетка.
4. Бъдете на мястото си. След това присъствайте на цялата среща, сесия или организационен етап. Преборете се с изкушението да се пишете неприсъстващи, когато нещата станат скучни или ежедневни. Така не ставате работник, а просто капризничите, защото можете да си го позволите. Щом всички останали могат и трябва да минат през досадните подробности, значи трябва и вие да го направите.
5. Участвайте. Мълчаливото присъствие не е градивно и помага дори по-малко на останалите от варианта просто да председателствате събранието. Участвайте - давайте своя принос към общата работа или дискусия, когато имате да споделите нещо ценно, и си мълчете, когато нямате. Така правят всички и, с малко практика, ще се научите и вие.
6. Чувствайте се комфортно в мълчанието. Все пак има и моменти, когато ще е по-добре да замълчите и да не правите нищо - и това са миговете, когато всички очакват от вас да се намесите и да поемете контрол над нещата. Отначало всички ще гледат към вас, когато някой зададе въпрос или трябва да се вземе решение. Не казвайте нищо - дори не обяснявайте какво правите. Просто си трайте, и опитайте да се почувствате удобно в това си ново положение. Оставете човека, когото сте поставили начело за момента, да дирижира групата. Ако го направите вие, отново се отдалечавате от нивото на екипа си.
7. Поемете няколко чувала и вие. Когато дойде ред на разпределянето на задачите, поемете няколко на своите плещи. И не си избирайте само "аристократичните" дела. Престрашете се да се обвържете с нещо низко, даже от компетентността на чистача, ако е нужно. В един или друг момент такива неща се налагат на всички останали, значи ще трябва да се случат и на вас.
8. Удръжте на изкушението да зачиствате след другите. Когато събранието или работната сесия завършат, оставете нещата както са си. Въздържайте се от изкушението да пращате имейли, да звъните или направо да отивате при другите, за да нанасяте последни щрихи по свършеното до момента, докато то не заприлича на плана в главата ви. Ако го направите дори веднъж, вече никой няма да повярва, че наистина сте способни да работите рамо до рамо с останалите от екипа. Всички просто ще заключат (и с право), че само се преструвате на "народен човек".
9. Изплакнете и... повторете. Както се казва в рекламите, направете първия опит и после го повторете, но вече с нещо по-голямо и по-стратегическо. Отбелязвайте си какво сработва и какво - не. Открийте собствения си стил, собствения си начин да бъдете едно с всичките си колеги, а не просто отсъстващия ръководител или неизменния лидер.
Лес Макеън, автор на бестселъра "Предсказуемият успех: Как да изведем организацията си на пътя към успеха и да я задържим там" и професионален съветник по забързан организационен растеж.