Бог ясно ни показва в Словото Си, че мързелът е грях:
„Иди при мравката, о, ленивецо, размишлявай за постъпките й и бъди мъдър” (Притчи 6:6).
Библията и специално притчи са изпълнени с поучения и съвети относно мързела и ленивите човеци. Ние сме създадени така, че когато работим се чувстваме полезни, а когато се чувстваме полезни сме щастливи. Когато сме щастливи не се оплакваме, не мрънкаме, не даваме горчиви корени да заселят сърцата ни..
Нека поговорим малко за мързеливите християни и що за птици са :-) Как Бог ни ги описва в Словото си:
Първо - Ленивецът мрази работата: „Гладът на мързеливеца ще го убие, защото ръцете му отказват да работят” (Притчи 21:23);
Второ - той обича да спи: „Както врата се завърта на пантите си, така и ленивият - на постелката си” (Притчи 26:14);
Трето - измисля извинения: „Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!” (Притчи 26:13);
Четвърто - пилее време и енергия: „Немарливият в работата си е брат на разсипника” (Притчи 18:9);
Пето - вярва, че е мъдър, но е глупак: „Ленивият смята себе си за по-мъдър от седем души, които могат да дадат умен отговор” (Притчи 26:16).
Притчи ни разкрива ясно и краят на ленивците в няколко стъпки, който твърде често виждаме в днешно време:
Първо - Ленивецът става слуга (или длъжник): „Ръката на трудолюбивите ще властва, а ленивите ще бъдат подчинени” (Притчи 12:24);
Второ - бъдещето му е мрачно: „Ленивият не иска да оре - поради зимата, затова когато търси във време на жътва, няма да има нищо” (Притчи 20:4);
Трето - той може да стигне до бедност: „Душата на ленивия желае и няма, а душата на трудолюбивите ще се насити” (Притчи 13:4).
От всичко това става ясно, че християнин и мързел са две твърде различни понятия и напълно несъвместими. Ние трябва да работим така, сякаш работим за нашия Бог, защото Той очаква това от нас. Когато християнинът работи честно, усърдно и безкористно Бог вижда това и го благославя. За това Той ни е обещал, че никак няма да ни остави и никак няма да ни забрави. Лично в моя живот не един път съм се убеждавал в уникалното Божие снабдяване и изпълнението на всяка една дума от Божието обещание. Да, ние сме длъжни здраво да се трудим както за разрастване на Божието царство на Земята, така и за снабдяване на нашите семейства и нужди, а Бог е верен да ни благославя в труда.
Наистина новородените християни трябва да знаят, че „…по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой” (Ефесяни 2:8-9). Но вярващият може да стане безделник, ако вярва неправилно, че Бог не очаква никакъв плод от преобразения живот. „Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим” (Ефесяни 2:10). Християните не се спасяват чрез дела, но те показват вярата си чрез своите дела (Яков 2:18, 26).Ленивостта накърнява Божията цел – добрите дела. Обаче Господ дава власт на християните да победят предразположението на плътта към леност, като ни е дал нова природа (2 Коринтяни 5:17).
Когато искрено вярваме в Бог и целим да сме Му угодни, всяка работа за нас е радост и само заради Него ние я вършим с желание и старание: „Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си нещо полезно, за да има да отделя и на този, който има нужда” (Ефесяни 4:28)
Библията ни учи на още нещо. Въпреки, че знаем как да снабдяваме своите нужди и тези на семейството си, ние не трябва да забравяме и за другите хора: „Но ако някой не се грижи за своите, а най-вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата и от безверник е по-лош” (1 Тимотей 5:8);
„Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене. Във всичко ви показах, че като се трудите така, трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господ Исус, как Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да получава” (Деяния 20:34-35).
За заключение, мисля че всеки християнин, който е чел словото знае, че трудът му ще бъде възнаграден от Господ, ако постоянства в усърдието си: „Да не ни дотяга да вършим добро; защото ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем. И така, доколкото имаме случай, нека да правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра” (Галатяни 6:9-10); „Каквото и да вършите, работете от сърце, като за Господа, а не като за човеци понеже знаете, че за награда от Господа ще получите наследството. Слугувайте на Господ Христос” (Колосяни 3:23-24); „Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте, и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите” (Евреи 6:10).
Ние вярващите трябва да работим с Божията сила за Царството и да правим ученици. Апостол Павел е нашият пример: „Него ние възгласяваме, като съветваме всеки човек и поучаваме всеки човек с пълна мъдрост, за да представим всеки човек съвършен в Христос. Затова и се трудя, като се подвизавам според Неговата сила, която действа в мене мощно” (Колосяни 1:28-29).
Ние няма да спрем да служим и в рая, но там вече няма да има проклятие: (Откровение 22:3). Свободни от болест, скръб и грях – дори и от мързел – светиите вечно ще прославят Господа.
„Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими и преизобилвайте винаги в Господнето дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е напразен” (1 Коринтяни 15:58).
Източник: http://www.hristiqni.com/2011-04-10-18-05-29/1101-kak-gleda-bog-na-marzelivite-hristiyani#ixzz2zMrTtKeH
„Иди при мравката, о, ленивецо, размишлявай за постъпките й и бъди мъдър” (Притчи 6:6).
Библията и специално притчи са изпълнени с поучения и съвети относно мързела и ленивите човеци. Ние сме създадени така, че когато работим се чувстваме полезни, а когато се чувстваме полезни сме щастливи. Когато сме щастливи не се оплакваме, не мрънкаме, не даваме горчиви корени да заселят сърцата ни..
Нека поговорим малко за мързеливите християни и що за птици са :-) Как Бог ни ги описва в Словото си:
Първо - Ленивецът мрази работата: „Гладът на мързеливеца ще го убие, защото ръцете му отказват да работят” (Притчи 21:23);
Второ - той обича да спи: „Както врата се завърта на пантите си, така и ленивият - на постелката си” (Притчи 26:14);
Трето - измисля извинения: „Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!” (Притчи 26:13);
Четвърто - пилее време и енергия: „Немарливият в работата си е брат на разсипника” (Притчи 18:9);
Пето - вярва, че е мъдър, но е глупак: „Ленивият смята себе си за по-мъдър от седем души, които могат да дадат умен отговор” (Притчи 26:16).
Притчи ни разкрива ясно и краят на ленивците в няколко стъпки, който твърде често виждаме в днешно време:
Първо - Ленивецът става слуга (или длъжник): „Ръката на трудолюбивите ще властва, а ленивите ще бъдат подчинени” (Притчи 12:24);
Второ - бъдещето му е мрачно: „Ленивият не иска да оре - поради зимата, затова когато търси във време на жътва, няма да има нищо” (Притчи 20:4);
Трето - той може да стигне до бедност: „Душата на ленивия желае и няма, а душата на трудолюбивите ще се насити” (Притчи 13:4).
От всичко това става ясно, че християнин и мързел са две твърде различни понятия и напълно несъвместими. Ние трябва да работим така, сякаш работим за нашия Бог, защото Той очаква това от нас. Когато християнинът работи честно, усърдно и безкористно Бог вижда това и го благославя. За това Той ни е обещал, че никак няма да ни остави и никак няма да ни забрави. Лично в моя живот не един път съм се убеждавал в уникалното Божие снабдяване и изпълнението на всяка една дума от Божието обещание. Да, ние сме длъжни здраво да се трудим както за разрастване на Божието царство на Земята, така и за снабдяване на нашите семейства и нужди, а Бог е верен да ни благославя в труда.
Наистина новородените християни трябва да знаят, че „…по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой” (Ефесяни 2:8-9). Но вярващият може да стане безделник, ако вярва неправилно, че Бог не очаква никакъв плод от преобразения живот. „Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим” (Ефесяни 2:10). Християните не се спасяват чрез дела, но те показват вярата си чрез своите дела (Яков 2:18, 26).Ленивостта накърнява Божията цел – добрите дела. Обаче Господ дава власт на християните да победят предразположението на плътта към леност, като ни е дал нова природа (2 Коринтяни 5:17).
Когато искрено вярваме в Бог и целим да сме Му угодни, всяка работа за нас е радост и само заради Него ние я вършим с желание и старание: „Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си нещо полезно, за да има да отделя и на този, който има нужда” (Ефесяни 4:28)
Библията ни учи на още нещо. Въпреки, че знаем как да снабдяваме своите нужди и тези на семейството си, ние не трябва да забравяме и за другите хора: „Но ако някой не се грижи за своите, а най-вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата и от безверник е по-лош” (1 Тимотей 5:8);
„Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене. Във всичко ви показах, че като се трудите така, трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господ Исус, как Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да получава” (Деяния 20:34-35).
За заключение, мисля че всеки християнин, който е чел словото знае, че трудът му ще бъде възнаграден от Господ, ако постоянства в усърдието си: „Да не ни дотяга да вършим добро; защото ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем. И така, доколкото имаме случай, нека да правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра” (Галатяни 6:9-10); „Каквото и да вършите, работете от сърце, като за Господа, а не като за човеци понеже знаете, че за награда от Господа ще получите наследството. Слугувайте на Господ Христос” (Колосяни 3:23-24); „Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте, и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите” (Евреи 6:10).
Ние вярващите трябва да работим с Божията сила за Царството и да правим ученици. Апостол Павел е нашият пример: „Него ние възгласяваме, като съветваме всеки човек и поучаваме всеки човек с пълна мъдрост, за да представим всеки човек съвършен в Христос. Затова и се трудя, като се подвизавам според Неговата сила, която действа в мене мощно” (Колосяни 1:28-29).
Ние няма да спрем да служим и в рая, но там вече няма да има проклятие: (Откровение 22:3). Свободни от болест, скръб и грях – дори и от мързел – светиите вечно ще прославят Господа.
„Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими и преизобилвайте винаги в Господнето дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е напразен” (1 Коринтяни 15:58).
Източник: http://www.hristiqni.com/2011-04-10-18-05-29/1101-kak-gleda-bog-na-marzelivite-hristiyani#ixzz2zMrTtKeH
RSS Feed
